Как да пишем

Проф. Д-р Наташа Япова

Тема 1.“Дипломна работа” и “дисертация” като научни жанрове

Писменият труд, с който се завършва дадена степен – образователно-квалификационна (бакалавърска, магистърска) или образователна и научна (доктор), не е просто нещо написано по даден въпрос, а е определен жанр научен текст. Това ще рече, че по структура, съдържание, стил и език той трябва да се разпознава именно като такъв в сравнение с други жанрове писмени текстове – в сравнение например с жанровете роман, сценарий за филм, административна наредба, юридически закон и пр. Написването на дипломната работа/дисертацията следователно не става спонтанно, необходимо е да се знаят жанровите правила, норми и стандарти. За сравнение си помислете: ако поискат от вас да напишете симфония, вие трябва да спазите определени утвърдени норми, които характеризират този музикален жанр: за да бъде именно симфония, творбата ви трябва да е за оркестър, да има съдържателните и структурни черти на сонатно-симфоничния цикъл(дори и с отклонение от класическите), да изгражда сонатна форма с експониране на тематичен материал, с контраст в елементите на този материал, с развитието и утвърждаването му. Няма ли нищо от тези характеризиращи жанра черти, няма как да се аргументирате, че сте композирали именно симфония.

Съществуват различни жанрове писмени научни текстове: монография, студия, статия, доклад, научно съобщение и др.(вж. модул 2). Всеки от тях предполага представяне пред специализиран кръг от читатели на даден проблем, било като въвежда този проблем за пръв път в полето на научния интерес, било като запознава с достигнатото равнище и състояние на неговото изследване.

Достигането до резултата – готовата в писмен вид дипломна работа/дисертация се осъществява чрез две различни дейности:

а) изследване на литературата по темата (библиографските извори) и самостоятелен коментар или анализ на изследователския обект (research);

б) написване на текста на работата.

Това не са задължително хронологично следващи един след друг етапи: проучването на литературните извори и собственото изследване на обекта може да се съчетава с писане на отделни глави или раздели от работата.

Като специфични жанрове дипломната работа и дисертацията се отличават от други научни жанрове по това, че при тях авторът е винаги един – този, който ще получи диплома за завършването на съответната образователна степен. Същевременно всички етапи и дейности по работата – от формулирането на темата през изследователската дейност до написването на текста – се осъществяват под научно ръководство (като се има предвид, че докторантът е вече опитен, доколкото е подготвил бакалавърска и магистърска дипломна работа, законът приема, че докторската дисертация може да се напише и самостоятелно – без научен ръководител).

Тема 2. Реферативен и изследователски текст

І. Реферативен текст

Реферативният текст е компилативен: той се основава върху публикувани проучвания. Целта му е не е да придвижи познанието напред, а да запознае дадена аудитория с определена тема. Реферативният текст е преразказ на вече известното. Той се изготвя изцяло по литература. Нейният подбор – дали ще се използват най-новите проучвания, още невъзприети в академичната учебна практика, или ще се предпочетат учебници и учебни помагала, в които най-новото още не е включено, зависи от степента на подготвеност на автора, от неговите възможности за бърза ориентация в случващото се в науката. От него зависят също кои аспекти от темата да бъдат акцентирани в по-голяма степен, кои – само щрихирани, кои – изобщо игнорирани.

Реферативните текстова са устни (лекция, радиопредаване и др.) и писмени (учебник, учебно пособие, научно-популярно представяне на дадена тема или проблем).

Видове реферативни текстове според аудиторията, за която са предназначени

1) Представяне на дадена тема на семинарни занятия

Тя се подготвя от студент (докторант), като има двойна функция: първо, този, който представя темата, да навлезе в нея самостоятелно; второ, да бъдат въведени слушателите (студентската аудитория) в тази тема (при предварителна подготовка те също могат да вземат участие при разискването й).

2) Курсова работа

Обикновено курсовата работа се представя от студента в края на семестъра или на учебната година. Доколкото не се предвижда време за собствени изследвания, тя в повечето случаи е рефериране на главните извори – т.е. пише се по литература (не са изключени случаи на самостоятелни проучвания; в такъв случай курсовата работа се изравнява с научно съобщение).

3) Академична лекция (цикъл лекции)

Представя се достигнатото равнище на познание върху дадена тема. Лекторът подбира и структурира материала, който черпи от съществуващите изследвания (необходимо е този изходен изследователски материал – извор за лектора, да не е остарял като информация, оценка, представа и подход, а да въвежда най-новите възгледи, концепции, системи. Самият лектор следователно трябва да е учен, който се ориентира в това, което се прави в момента в научното поле на неговата дисциплина.Ако тематичната област е тясна и съвпада със собствените му проучвания, лекцията/лекционният цикъл (обикновено при специализирани курсове) се превръща в устно изложение на резултатите от тези проучвания (текстът следователно, устно изложен, реферира собствените изследвания на лектора, който е специалист в дадената област).

3) Учебник

Учебникът се пише от специалисти, които излагат материала с точно предназначение за определена възрастова група и/или за определена степен на подготвеност на учащите се. Той не представя научни открития, а запознава с познати положения. Съобразява се с възрастовите особености на обучаваните (затова използва практически проверена методика), както и с това дали темата е в центъра на специализацията им, или има по-периферно значение за нея (например учебник по математика за 10 клас за математическите гимназии и за музикалните училища не може да бъде един и същ).

4) Научно-популярен текст

Предназначен е “за любознателния читател”, който не е специалист в областта, в която е темата. Текстът е добър, ако е написан увлекателно, дори при възможност забавно.

Реферативният текст е подходящ за популяризаторски лекции (например за образователни концерти), за радиопредавания (посветени на даден композитор, даден музикален жанр и пр.), за публикации в неспециализирани издания (например представянето на дадена болест във в-к “Лечител”).

ІІ. Изследователски текст

Същински научният текст е изследователският. Той е резултат от самостоятелната работа на специалиста. Изследователският текст характеризира научните жанрове монография, студия, статия, научен доклад или научно съобщение.

1) Монография

Това е научен труд, предназначен за самостоятелна публикация във вид на книга. Освен че обобщава и анализира съществуващата литература по изследваната проблематика, тя показва следващата крачка в науката, като издига нова хипотеза, теория или концепция. Монографията може да бъде от един автор (който е самият изследовател), а може да бъде изготвена от авторски екип (участващите в изследването учени).

2) Научна студия и научна статия

Те са предназначени за публикация в специализирано научно списание. Представят изследването на цялостен проблем или на един (няколко) от неговите аспекти. Текстът на студията е по-разгърнат, може да представя един или повече проблеми. Статията обикновено излага изследването на един проблем.

3) Доклад и научно съобщение

Те имат тесен обхват на проблематиката, обикновено представят единичен проблем, който може да бъде част от бъдещо цялостно проучване. Изнесени на научни форуми, те обикновено се публикуват впоследствие в издавания от организаторите на форума сборник.

Едно изследване може да се провежда от един човек или от научен екип, съответно това определя и броя на авторите при публикацията.

4) Дисертация

Дисертацията винаги е приносно научно изследване. Оригиналното проучване в нея се надстроява над известното до този момент. При нея се изключва основното й изложение да е реферативна компилация:то винаги съобщава собствените проучвания на докторанта.

NB.Дипломната работа може да бъде както реферативна, така и изследователска. В НМА бакалавърската работа обикновено е реферативна, а магистърската може да е реферативна или да съчетава реферирането на темата с поне един самостоятелно изследван проблем или аспект.При всички случаи обаче всяка дипломна работа задължително трябва да използва най-новите научни публикации по темата.

Дори когато текстът е реферативен, ако дипломантът е добавил собствен коментар на изворите и е извел своето отношение към излаганите в тях тези, това ще е неговият принос: той ще покаже, че умее да тълкува достигнатото в науката равнище на познание по дадената тема.

Възможно е магистърската работа в по-голямата си част да е самостоятелно изследване (ако например дипломантът е избрал да проучи най-ново произведение на някой композитор, което още не е изследвано; или да направи изпълнителски портрет на някой изтъкнат съвременен музикант – певец, инструменталист, диригент, композитор).

Докторската дисертация е изключително самостоятелно изследване. Самия избор на темата предполага, че тя ще се разработи или за първи път, или по различен начин. В нея изворите се реферират (обикновено в началото) само за да се покаже откъде тръгва собственото проучване на докторанта и какво по-нататък той цели да постигне с него.

Тема 3. Обект, предмет и метод на изследването. Формулиране на тема

Всяка дипломна работа или дисертация е мъничка част в полето на съответната наука. Както всяка наука се характеризира със свой обект, предмет и изследователски методи, така и всяко изследване в областта на тази наука има своя обект, предмет и подход, мислени като вътрешни подразделения на съответната наука, в нашия случай – музикалната наука.

Обектът на една дипломна работа/дисертация в нашата област е онова „нещо“, към което е насочен нашият изследователски интерес и което е вътрешно подразделение на цялостния обект, наречен „музика“.Това „нещо“ е „обект“, доколкото съществуването му се мисли „обективно“ – независимо от заинтересования изследователски интерес. Например операта „Евгений Онегин“ съществува като произведение, преди изследователският интерес да се е насочил към нея – с други думи, нейната собствена художествена цел е независима от това, дали аз ще я изследвам, или не. Тя става обект в момента, в който аз искам да я изследвам.В този момент между нея и мене възникват обектно-субектни отношения.

Предметът на дипломната работа/дисертацията въвлича субективния момент – предметът не съществува сам по себе си, както обектът, а определя границите на интереса, който изследователят е очертал в обекта. Отношението обект – предмет е отношение на независимо съществуваща цялост (обекта) към един субективно определен от изследователя негов аспект (предмета). Предметът, с други думи, е онова, което изследователят се настройва да вижда в обекта, игнорирайки заради точно поставените свои изследователски граници възможните други видими аспекти (те могат да бъдат предмет на друг изследователски интерес).

Например: ако обектът на едно дипломно изследване е операта „Прикованият Прометей“ на Лазар Николов, предметът може да е интерпретационна характеристика на вокалните партии. „Прикованият Прометей“ може да се изследва и в други аспекти – драматургичен аспект, композиционно-технически аспект,аспектът на сравнение на музикалния й език със световните тенденции на авангардната музика или като етап в историята на българската музика(музикално-исторически аспект) и пр. Но в случая са поставени граници на интереса, очертаващи предмета на изследване.

Когато формулираме своята тема, формулировката (а това е и заглавието на дипломната работа/дисертацията) следва да бъде по предмет, а не по обект. Това ще рече, че тя трябва да отговаря на въпроса: Какво аз търся в избрания от мене обект? Отговорът на това какво? е предметът на моето изследване и той трябва да определи формулировката, респ. заглавието на работата. В горния пример формулировката на моята работа е Вокалната интерпретация в операта „Прикованият Прометей“на Лазар Николов.В случая темата на работата формулира предмета на изследването (вокалната интерпретация) на дадения обект (операта „Прикованият Прометей“ на Лазар Николов).

Студентите от НМА насочват изследователския си интерес към широк кръг от обекти– в зависимост от предварителната си специализация те избират фолклорната музика на дадена регион, творчеството на даден композитор, отделно музикално произведение, музикалното творчество през определен исторически период на европейската или българската музика. Често изследванията са „краеведски“ – изследва се музиката на даден град (училище, читалище, състави, изпълнители и пр.). В последно време обект на проучване е и църковната православна музика и българското участие в нея. Изпълнителските факултети се ориентират често към музикалната интерпретация (изпълнителската практика) като предмет на изследването си, чийто обект е творчеството на даден изпълнител, школа или определен исторически период, а също така споделят собствения си изпълнителски опит.

Що се отнася до педагогическите работи, при тях изследователският обект (доколкото са насочени към обучаваните деца, юноши, студенти) е човекът. Музиката тук се включва не като обект на изследване, а като отношение (въздействие) спрямо обекта на изследване. Музикалният компонент тогава се премества върху предмета на изследването (например при формулираната теза Въздействие на класическата музика върху деца със специални нужди). Работи, които са посветени на методика на преподаването (на инструмент, пеене, солфеж и др.), също са в областта на педагогиката – предметът им е развитието на човешките способности и умения (инструментално технически или вокално технически, музикално слухови и пр.).

Метод на изследването – това е онзи кръг от въпроси, които изследователят предварително избира да зададе и на които търси отговорите. Методът също включва субективния момент в изследването. Ако предметът регламентира какво в обекта се изследва, то методът пита как това ще се извърши. Методът следователно е второ, по-високо равнище на научна рефлективност. Той е и второ, по-високо равнище на субективност и респективно научна отговорност, доколкото от това какви въпроси избираме да задаваме, зависи какви ще бъдат отговорите. Избраните изследователски методи са различни, изборът им зависи от самия изследовател, който трябва да потърси и обоснове този свой избор – да посочи и аргументира начина, по който предметът на изследването може успешно да се изведе, за да се предложат аргументирани изводи и да се обоснове теза.

Трябва да се прилагат само методи, които съответстват и са съотносими с изследователския обект. Такива методи обикновено са утвърдени в науката, дипломантът/докторантът ги заимства от близки до своя предмет изследвания и ги прилага в частния случай на своето проучване. Ако ли пък предлага нов метод, той следва да докаже възможността неговото прилагане да доведе до правилни изводи.

Ако сте формулирали тема на дипломната си работа Вокалната интерпретация на „Зимен път“ от Шуберт, трябва да очертаете как ще изследвате тази интерпретация – например чрез кръга от въпроси (това именно е вашият метод), които обикновено се поставят в сродни изследвания. А това са въпросите, чиито отговори характеризират интерпретационно романтическата немскоезична камерна вокална музика (звукоизвличане, артикулация, фразиране, динамичен обхвати пр.). Може да предложите и самостоятелно формулирани въпроси, да аргументирате собствения си опит, ако той допринася за стиловото и техническо постигане на интерпретационното цяло.

В науката рядко се създава нов изследователски метод. Името на автора на такъв метод винаги е известно в научната област, той обикновено има школа, създава последователи и влиза в историята на науката.

Трябва да помним предупреждението на Хегел, че методът може да изкриви материала. Ако приложим подход, който не е подходящ и не съответства на изследвания обект, резултатът е изопачаване на картината при неговата изследователска реконструкция. Примерите са безброй.

Много разпространен случай на изопачаване на изводите поради неправилно избран метод е проекцията на следващо върху отминало състояние. Това става, когато по-късни понятия и представи се налагат върху по-ранно време или върху различна музикална култура. Например:неправилно е да търсим и да „откриваме“ доминантова модулация в музика от ХV –ХVІ век (когато пиесата завършва на пета степен) – в тази епоха става дума за ладова променливост, което е и отразено в съответните исторически извори; или от позициите на еволюционистичния метод да определяме като „по-съвършен“ класическия симфоничен оркестър от бароковия; или да определяме Йоан Кукузел като „първия български композитор“.

Следната схема прави нагледно отношението обект – предмет – метод:

Тема 4. Жанрът„дипломна работа“/“дисертация“ като писмен текст. Правила и норми

Заглавието

Заглавието на работата формулира нейната тема. Препоръчително е, както отбелязахме, то да посочва предмета, под който се подвежда изследователския обект. Назоваването на името на изследователския обект не е тема за дипломна работа/дисертация. Например: „Симфониите на Малер“ не може да бъде тема/заглавие на дипломна работа/дисертация, тъй като не уточнява какво точно ще изследваме на Малеровите симфонии. Предметът на тяхното изследване може да е различен – събитията на създаването им (предмет на биографично изследване),мястото им в историята на романтическата симфония, музикалната им форма, хармоничният език, оркестрацията и пр.

Дори да се избере като предмет един от аспектите, например Музикалната форма на Малеровите симфонии, материалът, който подлежи на изследване е толкова голям, че надхвърля изискванията и възможностите на една дипломна работа.

По изключение понякога заглавието на темата може да бъде назоваване на самия изследователски обект. Това е преди всичко в случаите, когато обектът е неизвестен и за първи път се въвежда в изследователското полезрение. Например: Новооткрито произведение на Петко Стайнов. В случая заглавието на работата посочва изследователския обект. Това е възможно, доколкото, като неизвестен досега, той не е подлаган на разглеждане от какъвто и да било аспект и това е първо негово описание (работата може да информира къде и при какви обстоятелства е открит обектът, да опише автентичния му вид и да предложи първи наблюдения върху него). Баладата “Конници“ на Петко Стайнов обаче не е добро заглавие за дипломна работа: произведението е многократно изследвано от различни аспекти и в случая не става ясно какво точно ще търси в него дипломантът – какъв ще бъде предметът на изследването му. Ако се акцентира върху неизследван или малко изследван аспект, той се въвежда като подзаглавие, чрез което темата получава точна формулировка, например:

Баладата “Конници“ на Петко Стайнов. Особености на музикалната форма и хармонията

или:

Клавирно трио № 1 на Велислав Заимов. Проблеми на интерпретацията

Заглавието на работата може да не посочва обект или предмет, а да формулира изследователски проблем. Музикалният материал, който се привлича за целите на изследването, не се изследва като обект или предмет, а встъпва като доказателство или аргумент.Например формулираният проблем Въздействие на класическата музика върху алкохолно зависими предполага експериментално изследване, в което музикалните произведения не са обекти не подлежат на предметно проучване, а се използват в отношението им към психиката в провеждания експеримент. Развитие на ритмическото чувство у деца от 2 до 5 години формулира проблем, за чието извеждане музиката също се използва в отношението й към детската психика.

Структурата

Това, че дипломната работа/дисертацията е писмен жанр, означава, че съществуват приети в практиката нормативни изисквания за структурирането на текста й.

Уводът дефинира отношението на предмета на изследване спрямо изследователския обект: какво от обекта ще бъде разглеждано – т.е. аспектът (аспектите) на разглеждане; предварително се очертава как ще бъде разглеждано – т.е. аргументира се подходът (изследователският метод); определят се границите на изследването, коментира се структурата на следващото изложение като съответна и адекватна спрямо посочените изследователски аспекти. Определя се по какъв начин даденият изследователски обект е разглеждан до този момент в науката (посочват се кои са най-важните изследвания на обекта и какъв е бил предметът на тяхното проучване) и се заявява какво е приносното значение на настоящия дипломен/дисертационен труд (вж. също т. 5 на тема 7).

Изложението се разпределя в глави, всяка от които има своето заглавие. Прието е всяка глава да започва на нова страница в дипломния/дисертационния текст. Може да има допълнително структуриране на главите в раздели и подраздели.

В едни случаи е подходящо всяка глава да обхваща проучването на един от няколкото аспекта, които работата предвижда да разгледа в изследователския си обект. Например: формулираната тема е Интерпретацията на Седма соната за пиано от Лазар Николов; главите извеждат последователно няколко аспекта – звукоизвличане/туше (първа глава – с акцент върху особено характерните моменти), фразиране и щрих (втора глава), динамично изграждане, кулминации и декулминациии (трета глава) и пр.

Друго решение е когато се изследва как един аспект се проявява на различни равнища на обекта. При формулирата тема Драматургични особености на операта „Прикованият Прометей“ от Лазар Николов „драматургията“ като аспект маже да се изследва на различните равнища на обекта „Прикованият Прометей“: драматургията на цялостното сценично действие (първа глава), драматургията в музикалния език – тематизъм, хармония, оркестрация (втора глава със съответните подраздели), драматургията във всяка от вокалните партии (трета глава със съответните подраздели), драматургия на сценичното поведени и пр.(вж. също т. 4. на тема 7)

Заключението затвърждава в обобщение най-важните направени в работата изводи или посочва в перспектива необходимите бъдещи проучвания (вж. също т. 6 на тема 7).

Задавали са ми въпроса дали е неправилно, ако работата се излага цялостно, като единен неразделен текст; ако се номерират разделите от 1 до n, без уточняване на тяхната тема; ако текстът се разделя на малки параграфи с отделни заглавия без обединяване в по-крупни дялове.

Отговорът ми е, че опитният, доказал себе си автор може да прави каквото иска, защото той знае как да го представи убедително и аргументирано, така, че текстът да може да изведе научното откритие. Научният жанр „дипломна работа“/“дисертация“ обаче като норма и стандарт изисква съответно словесно изложение. Словесното излагане на проучването, извършено от дипломанта/докторанта, е прието да бъде структурирано в глави и раздели. Броят на главите, наличието или не на раздели и подраздели в тях, както видяхме, съответства на извежданите от дипломанта/докторанта аспекти на проучването или на определения в заглавието единствен аспект,отделно изследван в проявата му на различни равнища (части) на обекта.

Не е необходимо всички глави да имат еднотипна структура: някои могат да са цялостно изложени, други да са структурирани с раздели.

NB.В изложението винаги трябва ясно да се посочва какво вече е известно от научната литература и какво вие самите казвате – самостоятелно и за първи път. Там, където текстът ви реферира (преразказва) чужди текстове, сте длъжни да посочите изворите, които реферирате. В науката реферирането без посочване на извора е плагиатство точно както и буквалното преписване.Това, което казвате самите вие, подчертавате, че произхожда именно от вас с въвеждане на първо лице (единствено или множествено число). Например: „приемам този мотив за производен от…); или „Проведените от мене проучвания в архива дават следната информация:…“; или „Под това понятие тук разбираме…“.

Стилът и езикът

Жанрът на дипломната работа/дисертацията предполага академично приет научен стил на изложение. Това не значи, че езикът не трябва да е богат. Богатият научен език обаче е преимущество на малцина литературно надарени и опитни в писането дипломанти/докторанти. В Музикалната академия често под богатство на езика се разбира използването на шаблонни епитети и възклицания (“гениалният Бах”, “колко прекрасно звучи...”). Дори когато става дума за най-емоционалния момент в музиката, възклицания и епитети се избягват (допълнително ще се спрем на това, което не бива да се прави в дипломната работа/дисертацията). Изключва се употребата на разговорен или жаргонен език, диалектни думи и изрази, неправилен синтаксис на изреченията и неспазването на граматическите езикови правила. Никой не може да убеди четящите дипломната му работа/дисертацията, че мислите му са задълбочени, но само са изказани лошо и неграмотно. Помнете, че езикът на изказване – това е самата мисъл; тя няма друга форма освен като език.

Обемът

Дипломната работа обикновено не се публикува цялостно. Отделен раздел от нея може да се оформи допълнително като статия или доклад. Дисертацията, ако се публикува, непременно трябва да се преработи, за да добие вид на монография.

Обемът на работата също се определя от жанров стандарт. Една дипломна работа/дисертация не може да бъде нито 15 страници, нито 1000 страници – и не по формален признак, а защото в първия случай е невъзможно да се изложи цялостно проучен проблем, а във втория проведеното изследване и изводите от него не биха могли да изпъкнат като научен резултат. Стандартът е необходим, доколкото дава ориентация за съдържателния обем, който може да се положи в определени количествени граници.

Въз основа на опита и като се има предвид типа на изследователските обекти, избираните предмети и прилаганите методи, в Музикалната академия се примат следните ориентировъчни количествени показатели:

- бакалавърска работа в ТКДФ – 50-60 страници;

- магистърска работа в ТКДФ – 50-70 страници (за музикознание 70-100); за магистърска работа в ИФ и ВФ – 30-40 страници (има се предвид, че в изпълнителските факултети дипломната работа е част от художествено-творческа работа – вокална или инструментална интерпретация);

- дисертация: 160 – 200 страници;

- художествено-творческа дисертация: 80 – 100 страници (тя е допълнение към изпълнителски прояви).

Тема 5. Извори и библиографско цитиране

Извори

Всяко изследване (дипломно или дисертационно) въвежда частица познание в дадена област. Тази частица не може да се сътвори от нищото, тя е основава на вече познатото и се добавя към него като нов принос. Като писмен труд дипломната работа/дисертацията съобщава етапите на провежданото изследване – предпоставките, основанията, наблюденията, резултатите, съобщава въз основа на изследването нов възглед, хипотеза или теза. За да се съобщи, е необходим език – и това е езикът на научната област, към която се отнася изследването. То използва нейната лексика, като се опира се върху нейните понятия и термини.

Същевременно системата от понятия, както и съдържанието на едно отделно взето понятие не са напълно непроменими в науката. Понятията се прилагат с различно значение и различен съдържателен обхват в различно историческо време, при различни школи и автори. Това е особено характерно за хуманитарните науки на съвременността с присъщия й мирогледен плурализъм.Освен съдържателния понятиен обем различни са също и изследователските методи, което често означава разлика, стигаща до целия научен мироглед. Дипломната/дисертационната работа следователно трябва да уточни на какви мирогледни позиции стои изследването, върху кои автори или школи то стъпва и как ще бъде използван понятийният апарат. Научните трудове, върху които се опира изследователят, са неговите извори. Тяхното издирване и проучване е основна част от изготвянето на дипломната работа/дисертацията. В зависимост от темата изворът може да бъде: а) обект на изследването (извор от първа ръка по Умберто Еко); б) изследователски инструмент за познание и критика относно обекта (извор от втора ръка по Еко).

А. Изворът като обект на изследването може да бъде музикологичен труд. Може да се изследва например възгледът на Стоян Брашованов за музикалната история в труда му „История на музиката“ от 1946 г. За едно музикологично проучване извор може да бъде открита в архивите партитура (нотен извор). За дипломанта/докторанта тя е едновременно извор и обект на изследване.Извор от първа ръка (и изследователски обект) може да бъде архивът на даден музикант (композитор, изпълнител, музикален учен), съхраняван като лично притежание или в институционален архив (държавен, общински).

Б.Трудовете на други автори са извори, използвани като инструмент за изследването в дипломната работа/дисертацията. Те се издирват в библиотеки, както и в Интернет бази-данни.

Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа? Прев. Ст. Станчев. София: ИК „Александър Панов“, 1999, с. 67- 85 (от ІІІ глава – „Издирване на материалите).

Библиографско цитиране

Изворите се привеждат в текста на изследването чрез библиографско цитиране, за което има утвърдени международни стандарти.

В края на всяка работа непременно има обособен раздел със заглавие „Библиография“ или „Цитирана литература“. В него се описват изворите по азбучен ред на фамилното име на съответния автор (ако няма автор – по първата дума от заглавието). Ако един автор присъства с няколко заглавия, азбучният ред следва първата буква на заглавието на съответния труд. Списъкът се оформя, като най-напред се дават изворите на кирилица, после на латиница. Ако изворите се цитират по публикация в интернет, след името на автора и заглавието се посочва интернет-адресът.Възможно е изворите да се групират в отделни класове, например:

Енциклопедични издания

Книги, студии, статии

Архивни извори

NB. В раздела „Библиография“/“Цитирана литература“ се описват единствено изворите, върху които се позовава дипломантът/докторантът, без да се включват такива, които съществуват в безкрайното поле от информация, но които дипломантът/дисертантът не използва за своето изследване. Тук не става дума следователно за някаква „литература по въпроса“, чийто обхват би могъл безгранично да се разширява, а за онези трудове, които са коментирани и чиито положения, хипотези, тези или аргументи са използвани чрез цитиране в работата.

Има приети начини, по които даден извор се въвежда в основния текст на работата:

А. След позоваването върху извора в основния текст се поставя скоба и се посочва съответният номер, под който този извор е даден в раздела „Библиография“ („Цитирана литература), както и съответната страница, от която е взет цитатът или на която се позовава дипломното/дисертационното изследване.

Например: „Това е посочено от Андрей Диамандиев (12, с. 15)“.

В описанието в раздела „“Библиография“/“Цитирана литература“ изворът стои под № 12:

12. Диамандиев, А. Теоретични аспекти на функционалната хармония. София: Марс 09, 2013.

Проблем при този начин на цитиране е, че предварително трябва да са налице всички използвани заглавия, за да се номерират (ако непрекъснато се преномерира, става объркване в текста, което компютър не може да оправи). Затова, ако намерите извор, който е необходимо да използвате, а вече почти сте написали работата, не преномерирайте изворите в раздела „Библиография“, а въведете номер с буква – например след 12 поставете 12а.

Б. В текста се посочва фамилията на автора,годината на изданието и страницата, като пълното описание на извора се открива в библиографията. Ако един автор присъства с няколко труда, те се дават хронологично – по реда на годината на изданието.

Например: „Това е посочено от Андрей Диамандиев (Диамандиев 2013, с. 12).

А в края – в раздела „Библиография“/“Цитирана литература“, – се дава описанието:

Диамандиев 2013: Диамандиев, А. Теоретични аспекти на функционалната хармония. София: Марс 09 , 2013.

В.Цитиране с бележка под линия

След позоваването върху извора в основния текст се поставя индекс (компютърът сам следи номерацията 1, 2, 3 и т.н.), а библиографското описание на този извор се привежда на същата страница под линия.Този начин на цитиране е най-използваният от дипломантите/докторантите в НМА. Неговото удобство е, че изворът се вижда на страницата, на която е цитирането му – четящият труда не е необходимо да обръща страниците на работата, за да види описанието на извора в края й, както това е при вариант А и Б.

Правила и примери за описанието на изворите, публикувани в различен вид издания (в книга, научен сборник, списание и пр.)

Шрифтът, с който се пише името на автора, е различен от останалата информация. Може да е например италик или болд.

При цитиране на заглавия на английски език всички думи в заглавието и в останалата библиографска информация се пишат с главна буква (с изключение на съюзи, членове и частици).

Perle, G. The Operas of Alban Berg. V. 1: Wozzeck. University of California Press, 1980, p. 10.

а)авторски труд, публикуван като книга:

Диамандиев, А.Теоретични аспекти на функционалната хармония. София: Марс 09, 2013, с. 12.

Ако използваме извор на чужд език, в текста даваме цитата, като го превеждаме на български. В бележката под линия обаче трудът се дава на езика на изданието, което сме ползвали:

Dahlhaus, C. Grundlagen der Musikgeschichte. Köln: Musikverlag Hans Gerig, 1977, S. 12.

Името на преводача се поставя след заглавието на труда, без инверсия:

Адорно, Т. Философия на новата музика. Прев. М. Вермут. София: Наука и изкуство, 1990.

б) отделна статия или студия в сборник с научни публикации на различни автори:

Настева, Л. Публикациите за музиката в сп. „Светлина“ през периода 1891–1900 г. – В: Академични пролетни четения. София: „Марс 09“, 2012, с. 15.

Stockhausen, K. Musik und Graphik. – In: Texte zur Elektronischen und instrumentalen Musik. Köln: 1963, S. 188.

в) отделна статия или студия в авторски сборник:

Христов, Д. Техническият строеж на българската народна музика. – В: Добри Христов. Музикално-теоретическо и публицистическо наследство. Т. 2. София: БАН, 1970, с. 65.

Ако се цитира труд, издаден от голямо и известно издателство, което има филиали в много градове по света, най напред се отбелязва неговото име, после основният град, след който се пише etc. (et cеtera). Например:

Dahlhaus, C. “Neue Musik” als historische Kategorie. – In: Carl Dahlhaus. Schönberg und andere. Gesammelte Aufsätze zur Neuen Musik. Schott: Mainz еtc., 1978, S. 29.

г) статия в списание или вестник:

Кръстева, Н. Проблемът „издаване на ренесансова музика“. – В: Муз. хоризонти, 1988, № 8, с. 25.

Dallapiccola, L. Begegnung mit Anton Webern. – In: Melos, 1965, № 4, S. 12.

В случаите б, в, г заглавието на сборника, списанието или вестника може да се въведе и след две наклонени черти:

Настева, Л. Публикациите за музиката в сп. „Светлина“ през периода 1891–1900 г. // Академични пролетни четения. София: Марс 09, 2012, с. 15.

Кръстева, Н. Проблемът „издаване на ренесансова музика“. //Муз. хоризонти, 1988, № 8, с. 25.

Dallapiccola, L. Begegnung mit Anton Webern. //Melos, 1965, № 4, S. 12.

Боров, Т. Верлен у нас.//Развигор, 1, № 4-5, 30 ян. – 6 февр. 1921.

NB! При библиографското описание в раздела „Библиография“/“Цитирана литература“ в края на работата изворите, поместени в сборници или научни списания (случаи б, в, г), е задължително да се отбележат със страниците, които заемат в съдържанието на сборника/списанието.

Кръстева, Н. Проблемът „издаване на ренесансова музика“. – В: Муз. хоризонти, 1988, № 8, с. 24-27.

Dallapiccola, L. Begegnung mit Anton Webern. – In: Melos, 1965, № 4, S. 12-24.

Или съответно с две черти:

Кръстева, Н. Проблемът „издаване на ренесансова музика“.//Муз. хоризонти, 1988, № 8, с. 24-27.

Dallapiccola, L. Begegnung mit Anton Webern.//Melos, 1965, №4, S. 12-24.

д) цитиране на архивен материал:

Динев, П. История на монофонното и хорово пение в България. Ръкопис, 1957. НА на БАН, сб.19, оп.1, а.е. 21.

(съкратено от: Научен архив на БАН, сбирка 19, опис 1, архивна единица 21)

е) цитиране на труд от двама и повече автори

В инверсия се дава само първото име:

Холопова, В., Ю. Холопов. Антон Веберн. Москва: Советский композитор, 1984.

ж) повторно цитиране

- непосредствено следващо повторно цитиране

5. Кръстева, Н. Проблемът „издаване на ренесансова музика“. – В: Муз. хоризонти, 1988, № 8, с. 24.

6. Пак там, с. 12.

5.Dallapiccola, L. Begegnung mit Anton Webern. – In: Melos, 1965, №4, S. 12.

6. Ibidem, p. 12.

Заб. 1. Независимо че в пълното описание на немски страницата се отбелязва със„S.“(от нем. Seite), след латинското „Ibidem” се пише „р.“ (от лат. pagina).

- повторно цитиране на извор след цитиране на други автори:

5. Кръстева, Н. Проблемът „издаване на ренесансова музика“. – В: Муз. хоризонти, 1988, № 8, с. 24.

6.Dallapiccola, L. Begegnung mit Anton Webern. – In: Melos, 1965, №4, S. 12.

7. Кръстева, Н. Цит. съч., с. 25.

8. Dallapiccola, L. Op. cit., p. 23.

Заб. 2. След „Op. cit.“, както след „Ibidem”, страницата се отбелязва с „р.“ (вж. заб. 1).

- цитиране на различни публикации в един и същи сборник, когато цитирането следва непосредствено

В този случай библиографската информация за сборника се дава при първото цитиране, а при следващите се пише „Пак там“ или съотв. “Ibidem“.

5. Настева, Л. Публикациите за музиката в сп. „Светлина“ през периода 1891–1900 г. – В: Академични пролетни четения. София: Марс 09, 2012, с. 15.

6. Каракостова, Р. Специализираният курс по мюзикъл – тематични посоки. Пак там, с. 40.

- цитиране на няколко извора от един и същи автор

В този случай, ако при повторното цитиране се напише „Цит. съч.“ (или съответно “Ibidem”), няма да стане ясно за кое от цитираните две или повече заглавия на автора става дума. Затова след името му се отбелязват само началната дума/думи на цитираното заглавие, последвана от многоточие:

5. Кръстева, Н. Проблемът…, с. 24.

6. Dallapiccola, L. Begegnung…, S.12.

з) цитиране на извор по друг извор:

Писмо на Моцарт до баща му от 4 ян. 1973. Цит. по: Вагнер, М. Не отрова, а контрапункт. Реквиемът на Моцарт и неговият край. – В: Муз. хоризонти, 1991, № 3, с. 56.

и) цитиране на извори от интернет

Отбелязва се името на автора, заглавието и e-адресът. Вписва се датата на последното посещение:

Силяновски, Т. Новогодишно пиршество. – В: Българският ГУЛАГ. Свидетели. Сборник от документални разкази за концлагерите в България. Съст. Е. Бончева, Е. Сугарев, С. Пътов, Ж. Соломон. http//www.decommunization.org/Testimonies/Silianovski.htm. Прегледан 1 септ. 2013.

Тема 6. Какво не бива да правим в своята дипломна работа /дисертация

1. Не преписваме – плагиатството е наказуемо!

Всеки факт, който не е енциклопедично известен, излагаме с посочване кой го е въвел в науката и кой го е коментирал за първи път. Същото важи за всеки чужд възглед, теза, извод, за всяко съждение, доказателство, заключение, за всяко ново или по нов начин употребявано понятие. (Ако ние самите въвеждаме факт или понятие, ако формулираме нов възглед, това се казва ясно в текста: определяме съдържанието и границите на понятието, изказваме съждението, хипотезата или тезата и привеждаме аргументи, за да ги защитим.)

2. Не преразказваме без посочване на извора – отбелязваме го веднага след текста, който преразказваме, като чрез индекс или чрез отпратка в скоби привеждаме библиографското му описание (по същия начин, както когато цитираме точно).Не разчитаме на общата библиография в края.

И когато не цитираме точно, а преразказваме чужд текст или правим компилация от няколко такива, също сме длъжни да посочим (веднага!) изворите. Преразказът на чужди мисли без отпратка към извора също е плагиатство.

3. Не приемаме на безкритично и на доверие положение

(съждение,определение) от стар извор. Изследването трябва да се основава върху нови извори. Всяка теза се аргументира самостоятелно.

„Музиката е изкуство, което отразява действителността в музикални образи“ Това е съждение, което е било идеологически нормативно за определено място в определена епоха.Може да го цитираме само като съществувало в минало време при дадени исторически условия, за да приведем новите възгледи по въпроса. По същия начин цитираме средновековния възглед „Musica est scientia bene modulandi“ („Музиката е наука добре да се отмерва“) като ранно-средoвновековно определение на музиката.

4. Не излагаме неаргументирани общодостъпни обобщения. В повечето

случаи те не са валидни в науката.

„Оркестърът на Моцарт е класически“. Макар Моцарт да е определян обобщително като „класически“ композитор, обобщителната констатация за оркестъра му е грешна, защото изключва цялата Моцартова църковна музика, която не само че е с basso continuo, но понякога използва преднамерено бароковия тип оркестрация (спомнете си Реквиема).

5. Не изразяваме лично отношение и пристрастие.

Популярната възклицателна есеистика също се изключва – тя няма отношение към науката. Изключват се и популярно употребявани епитети.

„Насочих се към операта „Евгений Онегин“, защото Чайковски е моят любим композитор.“ (Ученият изследва и Хитлер. Няма нужда да го обича. А какво да кажем за патологоанатома?)

„Вагнер е велик композитор“; „Гениалният Бах…“

6. Не пишем така, като че сме първите и единствено посветени по

въпроса. Помним,че дори и да оспорваме дадени възгледи и тези, те са вписани в нашата наука, в която дори и грешките са важни, защото дават шанс да не бъдат повторени. Затова сме благодарни на всички, които съвестно, честно и с труд са проправяли пътя на познанието. Прекланяме глава и вървим след тях.

Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа? Прев. Ст. Станчев. София: ИК „Александър Панов“, 1999, с. 175-184 (раздел „Как пишете“ от глава V).

Тема 7. Примерна последователност на стъпките за написване на дипломната работа/дисертацията

1. Избираме нашия обект и предмет на изследването. Обектът и темата са съобразени с нашия предварително извървян път в науката (изкуството) – с нашето досегашно обучение, подготовка, познание.

2. Правим точна формулировка на темата „по предмет“ – това значи, че формулировката трябва да отговаря на въпроса какво на обекта ще изследваме. Например:Особености на хармоничния език на Дебюси в Три симфонични ескиза за оркестър „Морето“, където обектът е „Морето“, а предметът – особеностите (белезите, чертите) на хармоничния език. Или: Интерпретацията на Артур Шнабел на късните Бетовенови клавирни сонати, където късните сонатина Бетовен са обектът, а характеристиката на Шнабеловата интерпретация – предметът. Или: Критически поглед върху учебниците по музика за 7 клас, където обектът са учебниците, а предмет – посочване на предимствата и недостатъците им.

Ако решим да оставим формулировката „по обект“(обикновено за обекти, които за пръв път се въвеждат в научен обхват, например някое ново произведение или автор), сме длъжни в началото на работата да заявим какво точно ще правим – т.е. какъв е нашият предмет на изследване (например ако формулировката ни е „Клавирно трио № 1 на Велислав Заимов“, непременно трябва да уточним в увода какво ще изследваме в триото: композиционна техника, форма, инструментация, интерпретация или пък всичко това като отделни аспекти).

Ако заглавието на темата назовава обекта, предметът може да се въведе с тире или в подзаглавие. Например:

Операта „Лето 893“ на Парашкев Хаджиев – особености на драматургията

или:

Операта „Лето 893“ на Парашкев Хаджиев

(особености на драматургията)

3. Издирваме изворите.

- В архивни фондове търсим материали, които могат да осветлят нашата тема.

- В библиотечни каталози търсим автори, за които знаем, че са работили в областта на нашата тема или по фундаментален проблем, имащ отношение към нея.

- Търсим в Интернет бази-данни и репозиториуми по автори и ключови думи.

4. Правим план на работата по глави според предмета на изследване и неговата проява: а) в отделни аспекти; б) на различни равнища на обекта. Обикновено последователността на главите спазва субординацията от общото към частното.

Например ако изследваме интерпретацията като предмет, може да я представим: а) в предметните аспекти на звукоизвличане, фразировка, агогика и т.н. и това да са нашите глави; б) да я изследваме спрямо формата, оркестрацията, отделните инструментални партии – т.е.на отделните равнища, на които сме „разделили“ обекта, в които проучваме интерпретационния предмет и които ще съставляват нашите глави.

Добра практика е всеки аспект или всяко изследвано равнище на обекта да се напише на отделен файл (или отделен листа А4) и когато събираме информация от изворите и извършваме своите наблюдения, да ги разпределяме по съответните файлове (листи), като ги запишем тезисно.

NB.Точно изписваме откритите библиографски извори, за да не губим време за повторното им търсене.Когато започнем да пишем текста, формулираме заглавието на главите според разпределените в отделни файлове аспекти или според различните равнища на изследователския обект, които разглеждаме в избрания аспект (ако даден аспект е изложен с малко материал, той може да се обедини като подраздел в обща глава с друг, също по-кратко изложен аспект).

Работата не се пише последователно от стр.1 до края: от увода, през глава І, ІІ, ІІІ и т.н. до заключението. Най-добре е да започнем да пишем тази глава, която разглежда вече оформения чрез събрани материали, анализ и библиография аспект. Това може да е например глава ІІ или ІV.

1. Уводът обикновено се оформя писмено накрая, за да имаме обозримост спрямо направеното и написаното (не е възможно да напишем каква ще е работата, какви са нейните цели и резултати, ако още не знаем доколко ще успеем да осъществим планираното). Може обаче предварително да щрихираме какво мислим да правим (да напишем предварително нещо като проекто-увод, който накрая ще преработим в действителния увод).

В увода последователно въвеждаме обекта и предмета на изследването: посочваме кой е нашият обект, разглеждан ли е досега, много или малко е разглеждан и кои са основните автори, които са го разглеждали; после обясняваме какво точно ние ще изследваме в него – какъв негов аспект/аспекти и в какви граници. Последното по същество е предметът на работата и ние трябва да аргументираме, че ще чрез него даваме свой изследователски принос към цялостното познание на обекта. (Дори когато работата е реферативна, а не изследователска, самият подбор и собствено изложение на съществуващи изследвания върху обекта, по темата или по проблема, е полезно както за автора, така и за онези, които по-нататък биха се обърнали към същия обект или биха разработили близка тема).

Спираме се и на избрания метод, чрез който смятаме за подходящо да изпълним заявеното във формулировката на темата, като аргументираме неговото съответствие и адекватност спрямо предмета (например заявяваме, че изследването на хармонията на даден съвременен композитор ще бъде по системата на Холопов, който е изтъкнат изследовател на музиката на ХХ век; или пък предлагаме свой подход за извеждане на интерпретационния проблем – например чрез сравнение на две интерпретации; или чрез наблюдение върху две групи ученици, към които са приложени различни методики, извеждаме по-успешната).

2. Заключението на работата може в резюмиран вид да обобщи направеното, да изтъкне новото, което е изведено, да потвърди успешността на приложения метод, да посочи необходимостта и възможността за следващ изследователски етап върху обекта или по премета.

Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа.Прев. Ст. Станчев. София: ИК Александър Панов, 1999, с. 133-142 (раздел „Съдържанието като план за работа“ – от ІV глава).