Класификация на хоровите произведения от 90-те години на 20-тия
и първото десетилетие на 21-ви век. Представители.
Ванилия Кисьова
Хоровото творчество на българските композитори от периода след 1990 г. до наши дни се отличава с разнообразие по отношение на почерка, съдържанието, жанровете и предназначението на композициите. То е плод на творческите усилия от страна на композитори и изпълнители (диригенти и хоровете им ), които се заемат с будителската мисия да образоват със своето изкуство неуките и да ги приобщят към българската музика, а на любителите да доставят естетическа наслада.
Творчеството на българските композитори след промените е изключително разнообразно. Освен произведения за хор а капела, хор и музикален инструмент(и) и хорово-оркестрови творби, някои от българските музикални творци отреждат важна функция на хора в симфоничния цикъл.
Настоящото групиране дава представа за индивидуалните творчески нагласи и предпочитания на отделните автори относно изпълнителските формации, а също така отразява някои общи музикални тенденции в развитието на творческия процес в областта на съвременните хорови композиции.
1.Класификация на хоровите произведения според съдържанието, функцията и местопредназначението.
Българските хорови творби от деветдесетте години на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век обособяват два основни дяла: светска хорова музика и църковна хорова музика.
Това разделение на музикалните произведения не е уникално, но то е основополагащо и неразривно свързано с тяхното съдържание, функция и местопредназначение.
1.1. Светска хорова музика
Светската хорова музика е основен раздел от хоровото творчество на българските композитори от края на двадесетия и началото на двадесет и първия век. Към него могат да бъдат отнесени произведения, които са предназначени за концертна реализация и по съдържание изразяват основни човешки чувства и преживявания, философски размисли, природни картини, хумористични случки и прочее разнообразни теми, характерни за материалното и духовно битие на хората.
Мястото за реализация на тези произведения е концертната зала в най-общия смисъл на това понятие, където слушателите имат възможност да се докоснат до разнообразие от интонации, чувства и преживявания, които отразяват съвременния живот.
Многобройни са творците, създали хорови произведения със светска тематика:
Ивелин Димитров(1924-2008 г.) създава хоровия цикъл „Есенни мотиви” (1990 г.), съставен от песните: „Повя горняка”, „Денем призраци мъгливи” и „Безмълвна нощ и адски мрак” върху поетичен текст на П. К. Яворов; Александър Текелиев композира „Игра на влак”(1990 г.), „Миг” (1994 г.), „Вик”(1995 г. ) и др.; Юлия Ценова е автор на „Лебедова песен”(1997 г. ) ; Юлиян Слабаков композира „ Помогни да те възвися”(1996 г.)- лирика Георги Струмски, „ Луната изплува”(2000 г.) - текст Петя Дубарова и т. н.
1.2. Църковна хорова музика
В областта на църковната хорова музика в периода след 1990 година се наблюдава творчески подем. Това в най-голяма степен се отнася за началото на двадесет и първия век. Този процес се обуславя от стремежа към духовна свобода и развитие в една сфера, която е била подложена на известни ограничения, както и от създаването или възстановяването на многобройни хорове, към църковните храмове в страната, като една съществена единица в ортодоксалната литургия след 1989 година.
Организираният през 1994 г. конкурс за нови източно-православни хорови произведения с мото „Нека бъдем по-добри”, има за резултат повече от 100 църковни творби, с които българските композитори засвидетелстват своята исконна православна същност и насочват своя талант в духовната сфера - тенденция, която получава последващо развитие.
Алексей Алексиев (1950-2005) създава в областта на църковната музика след деветдесетте години на двадесетия век следните творби: „Божествена Златоустова литургия”, Святий Боже” и „Молитвами Богородици”, написани през 1997 година, „Тропар на Рождество Христово” от 1998 година и „Достойно есть” от 1999 година.
През 2001 г. композиторът Юлиян Слабаков създава „Литургия на Свети Йоан Златоуст”.
2. Класификация на хоровите произведения според начина на звукообразуване в хоровия колектив.
Основание за това разделение на творбите за хор е спецификата на певческия звук в хоровите състави. Звуковата емисия на всеки хор е единствена и неповторима, поради уникалността на гласовете, които участвуват в него. Ето защо реализацията на хоровите творби и тяхното въздействие върху слушателите в голяма степен се определя от възможностите на изпълнителския състав да борави с различни багри, щрихи и други елементи от богатия набор вокални умения, характерни за съвременните хорове.
Човешкият певчески глас, който е живият физиологичен музикален инструмент, осъществяващ хоровата партитура, звучи по различен начин според метода на звукообразуване.
В този смисъл в хоровата ни практика са утвърдени два вида хорови колективи:
- школувани хорове – това са състави, в които се работи с класическа вокална постановка и окръглен главов хоров звук
- фолклорни или още наричани „народни” хорове, при които характеристиката на звука е коренно различна, хористките пеят открито и гръдно (уточнението е затова, че основно тези хорове са женски).
Така в зависимост от жанра и стила българските композитори създават своите хорови песни с предназначение за единия или другия вид хоров състав.
В интерес на пълнотата на информацията трябва да отбележим и съществуването на други вокални състави, в основата на които стоят особеностите на джаза. Това е сравнително ново явление, привнесено от американската практика. В този стил известният наш композитор Милчо Левиев, който от дълги години живее и твори в САЩ, създава кантата „Зелената къща”с участието на 12 гласен джаз хор.
2.1. Произведения за школуван хор
Към този раздел принадлежат музикални творби, предназначени за хорове с класическа вокална постановка и представляват значителна част от творчеството на българските композитори.
Развитието на хоровото изпълнителство мотивира както създаването на нови по съдържание и почерк хорови произведения, също така и следването на богатите традиции в тази област на композиторското творчество у нас. Утвърдени представители в областта на хоровата песен за школуван хор от края на двадесетия и началото на двадесет и първия век са Александър Танев, Иван Спасов, Александър Текелиев, Стоян Бабеков, Филип Павлов, Велислав Заимов, Юлиян Слабаков и др.
2.2. Произведения за фолклорен хор
Композиторите, които са посветили голяма част или цялостно творчеството си на обработки на народни песни или създаването на хорови творби на народностна основа, заемат важно място в развитието на хоровата песен у нас. Творческата съдба на тези музиканти е свързана в голяма степен със създаването на народните ансамбли в страната, с тяхното израстване и осъществяване на художествено-творческа дейност на високо професионално ниво. Музикантската работа на голяма част от тях като диригенти се преплита с композиторската им дейност и изцяло се обуславя от любовта им към народната песен, съхраняването и за бъдещите поколения и нейното художествено претворяване.
Смятам за необходимо уточнението, че се чувствам задължена да отбележа най- приносните български композитори от края на двадесетия век в областта на фолклорната ни музика, а след това да продължа с конкретната информация и анализи за произведенията, създадени през деветдесетте години на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век.
Основоположник на тази линия е композиторът Филип Кутев- откривател на народни таланти, създател на авторитетния фолклорен ансамбъл, който днес носи заслужено неговото име и създател на многобройни обработки на народни песни, които се изпълняват с любов от много хорови колективи. Всяко българско сърце трепва като чуе изпълнение на претворените от Ф.Кутев „Димянинка”, „Драгана и славей”, „Лале ли си , зюмбюл ли си”, „Кажи, кажи Ангьо”, „Полегнала е Тудора” и други прекрасни песни, които са се утвърдили като шедьоври в обработките за народен хор.
Последователи на делото на Филип Кутев, с достоен принос и собствен индивидуален изказ са композиторите Николай Кауфман (р. 1925 г.)- композитор с над 1000 обработки на български народни песни за различни хорови състави; Кирил Стефанов (1933-2005 г.), дългогодишен главен художествен ръководител на Държавния фолклорен ансамбъл „Пирин”, Директор на Центъра за художествена самодейност, професор по хорово дирижиране, носител на наградите „Златна плоча” на Нешвил, Сащ, „Златна плоча” на „Балкантон”, Доктор хонорис кауза на ЮЗУ „Неофит Рилски” - Благоевград от 2003 година; Иван Вълев (1928-2010), главен художествен ръководител на Северняшкия фолклорен ансамбъл в продължение на 31 години, автор на многобройни а капелни хорови творби; Красимир Кюркчийски (1936-2011 г.), ученик по композиция на знаменития проф. Панчо Владигеров, специализирал в Московската консерватория при такъв колос като Дмитрий Шостакович, работил като диригент на Държавният ансамбъл за народни песни и танци- сега ансамбъл „Филип Кутев” и в Ансамбъла за народни песни и танци към Комитета за телевизия и радио, създал богато и оригинално творчество в различни области на музиката; Иван Спасов (1934-1996 г.) – талантлив творец, обединил дирижирането и композицията, утвърдил в културната ни история Симфоничния оркестър в Пазарджик и музикалния фестивал – събитие „Зимни музикални вечери”, професор и педагог, творец – авангардист, който подхожда към българския фолклор с изтънченост и артистизъм. Неговите творби, включват алеаторика, магнетофонен запис и други нестандартни за времето си композиционни похвати, но голямата част от тях са създадени преди деветдесетте години на двадесетия век, затова няма да бъдат обект на изследването; Стефан Мутафчиев (1942-1997 г.) – дългогодишен главен художествен ръководител на Държавен фолклорен ансамбъл „Тракия”, с активна концертна, звукозаписна и композиторска дейност, съавтор на сборника „Песни за смесен хор” съвместно с педагожката и диригентката Василка Спасова; Стефан Драгостинов (1948) – изявен творец в областта на хоровата музика, завършил композиция в Ленинградската консерватория (днес Санкт Петербургска), специализирал в Германия, 20 години работил като диригент и директор на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, в настоящето свързва творческата си дейност с фолклорната формация „Драгостин фолк”, създадена от него през 1994 година.
В областта на хоровите произведения за народен хор твори също композитора Генчо Генчев. Неговите песни след 1990 година са:„Цонина майка”от 1994 година, „Барем се ерген, мамо, находих”от 1995 година, „Момиче, голям гяволо” от 1996 година, „Вокали за народен хор”от 1999 година, „Приумици от Видинския край от 2000 година. Милчо Василев (р. 1949) автор с над 500 обработки на народни песни, през 1990 година създава „Мома Ангелина” за народен хор и оркестър, както и „Младежка сюита” за мъжки хор и оркестър, а през 1994 година композира „Песен” и „Импровизация” за народен хор и оркестър.
Любомир Денев създава в 1999 година цикъл от 3 песни за женски народен хор по народни текстове. Това са: „Айде, Маро”, „Зайди ми, зайди” и „Жетва се зажена”.
В прегледа „Нова българска музика” през май 2012 година прозвучават за пръв път „Пи момче вино” от Стефан Чапкънов (р. 1938), „Женала дюлбер Яна” от Ташо Барулов (р. 1957), „Снощи Калина сгодихме” от Анастас Наумов (р. 1928) и „Замръкнало е момиче” от Татяна Тончева”(р. 1952), в изпълнение на фолклорен хор „Чемерика” с диригент Дарена Попова.
3. Класификация на хоровите творби според вида на певческите гласове, участващи в хора.
Творческите нагласи и предпочитания на композиторите относно съдържателното и темброво реализиране на хоровите им произведения, както и творческото взаимодействие между композитори и диригенти води до диференциране на изпълнителските състави, т.е. до конкретно предназначение на композициите съответно за еднороден и смесен хор.
3.1. Произведения за еднороден хор
В тази графа подреждаме композициите, предназначени за изпълнение от хорови колективи, съставени от еднакви по род гласове. Това означава, че в този смисъл ще бъдат отразени българските творби от деветдесетте години на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век, които се изпълняват съответно от детски, женски и мъжки хор.
В процеса на събиране и проучване на съвременните хорови творби от разглеждания период стигаме до извода, че създадените произведения за женски и детски хор са доста по- многобройни от тези за мъжки хор. Това явление намира своето обяснение със съществуването на по-голям брой детски и женски хорови формации в настоящата действителност и още веднъж потвърждава задължителната връзка творци – изпълнители.
3.1.1. Хорови творби за детски хор
Детската хорова песен винаги е била притегателна област в творчеството на българските композитори. През двадесетия век значително творчество за деца създават талантливите наши творци Тодор Попов, Христо Недялков ( над 400 песни), Александър Танев, Петър Льондев, Стоян Бабеков, Георги Костов (над 1000 детски песни), Александър Текелиев, Филип Павлов, Юлиян Слабаков и много други.
През 1993 г. композиторът Александър Танев написва „Музиката свири”. Това е произведение без текст, което пресъздава цветна жанрова картина. Имитацията на оркестър, който свири на празник, поставя сложни изпълнителски проблеми и тази творба може да бъде реализирана само от детски хор с достатъчно добра вокална техника и темброви възможности.
Както много други композитори Александър Танев създава и вариант на това произведение, който е за смесен хор със солистка.
Петър Льондев също създава песни за детски състав , между които „Хвърчило и врабец” (1999), „Играта е такава”(2000), „Златна ябълка”(2009) и др.
Драгомир Ненов е създател на „Три гатанки” и на спечелилата трета награда на фестивала „Приятели на България” хорова песен „Не искам сам”(2009).
Големият приятел на децата забележителния композитор Александър Текелиев и създател на многобройни детски хорови творби като „Скейтборд” и „Имам топка”, през 1990 година пише песента „Игра на влак” .
През 2012 г. в прегледа „Нова българска музика” прозвучават „За тебе пеем, Господи”, „Песен за будителите”, „Тропар на Свети Иван Рилски - небесен покровител на България” и „Горско училище” от Стоян Бабеков; а композиторът Филип Павлов представя „Благослови душе моя” и „Весел джаз”(2009). Своето първо изпълнение имат също песента „Вари баба трахана”(2009) от Петър Крумов както и „Великденски палавници”(2009) от Йордан Колев по текст на Елисавета Багряна.
3.1.2. Хорови творби за женски хор
Краят на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век е време плодоносно, в което българските композитори създават голям брой произведения, предназначени за женски хор.
В края на творческия и житейския си път композиторът Димитър Петков (1919-1997) създава „Тебе поем” и „Яко да царя”(1996), Ивелин Димитров (1924-2008) - „Есенни мотиви”, „Повя горняка”, „Денем призраци мъгливи” и „Безмълвна нощ и адски мрак”, текст Пейо Яворов (1990).
В края на двадесетия и началото на двадесет и първия век отбелязваме „Из песните на майка ми”( 1993 ) и Цикли с еврейски песни от академик Николай Кауфман. Това са песни събирани близо 50 години и техните обработки се отличават с висок професионализъм и сложност. Музикалното им съдържание се отличава с изобилие на украшения (морденти, форшлази, нахшлази), както и сложни фигурации, които понякога се изпълняват едновременно от цялата хорова партия, глисанди, сричкообразен текст – композиционни прийоми, които говорят за третиране на хора като своеобразен оркестър и представляват сериозна професионална диригентска задача.
Голяма част от хоровите произведения на Иван Спасов са предназначени предимно за изпълнение от женски хор. В периода след 1990 година отбелязваме: „Света българска литургия”, композирана през 1991 година, „Молитва” за душата на Васил Арнаудов от същата година,
„ Мизерере” за женски хор, оркестър и солисти, както и шедьоврите вдъхновени от родопския фолклор „Лейлинку кузум пиленце”, „Кога с брагим галяхме” и „Хубава Мавруда”от 1996 година.
През 1991 година са създадени 5 песни за женски хор по текст на Димчо Дебелянов от Нева Кръстева (р. 1946)- теоретик, педагог, органист и композитор, създала също „Missa Angelus” през 1993 година също за женски хор.
1993 е годината, в която Атанас Атанасов (р. 1952) композира „Ave Maria”за женски хор и орган.
Песните, които композиторът Юлиян Слабаков създава за женски хор след 1990 година са хоровия цикъл от 3 песни: „Размисъл”, „Лято в стария Пловдив” и Експеримент”, както и „Libera me”от 1991 година, „Аве Мария” от 1996 година, „Отче наш” от 1998 година, „Аве Мария” от 1999 година и „Луната изплува” по текст на Петя Дубарова , написана през 2000 година. През 1996 година е написан триптиха за женски хор „ Отче наш” от Божидар Абрашев (1936-2006).
В 1998-1999 година Стефан Драгостинов (р. 1948 г.) композира забележителната вокална композиция Happy music - кантата за 33 женски гласа а капела, сполучливо реализирана от хор „Проф. Васил Арнаудов”- Русе с диригент Драгомир Йосифов.
През 1999 г. Любомир Денев (р. 1951) създава хоровия цикъл „При извора” по народен текст, с който печели трета награда на конкурс за хорова песен в Чехия.
През 2009 година композиторът Александър Попов представя „Среднощен вихър” по текст на П. К. Яворов. Тази творба представлява предизвикателство за изпълнителите с многобройните глисанди, сложни ритмически последования и динамични контрасти, тъй като изисква перфектна техника на гласовете и добри ансамблови умения.
В прегледа Нова българска музика през май 2012 г. своята реализация намират „Малки моми из друм тичат” от Петър Льондев и „Дено ле” от Анастас Наумов (р. 1928).
3.1.3. Хорови произведения за мъжки хор
След 1990 година българските композитори създават творби за мъжки хор, които не са така многобройни както композициите за женски, детски и смесен хор. Това се обяснява с ограничения брой действащи мъжки хорове в сегашно време. Разбираемо е, че създаването на хорови песни, както и на други музикални творби е свързано с тяхната реализация на сцена и ограничените възможности за това се отразяват отрицателно на мотивацията на композиторите.
В тези реални условия в областта на мъжката хорова песен творят български композитори от различни поколения: Александър Танев, Иван Спасов, Стоян Бабеков, Петър Льондев, Филип Павлов, Кирил Попов, Любомир Денев, Михаил Луканов и други.
През 1991 година изтъкнатият ни хоров творец Александър Танев създава „Ми алма” за мъжки хор.
В този раздел ще отбележим също хоровите творби „Молитва”(1990 г.) от Иван Спасов, „Отче наш”(1994 г.) от Юлиян Слабаков както и „Молитвами Богородици” №2 и „Тебе поем” № 3, композирани през 2012 г. от Стоян Бабеков, тържествената „Дева днес”, създадена през 2012 г. от Филип Павлов (р. 1949). През 1996 година Любомир Денев написва „ Гората”- балада за мъжки хор и пиано Тук място намира и младият композитор Михаил Луканов (р. 1967 г. ), който създава през 1997 година произведението „Ветхий денми” (отличено на четвъртия конкурс за български литургични песнопения „Нека бъдем по - добри” през същата година). Включваме и песента на Петър Льондев - „Куле момиче”(2012).
В своето творчество протоиерей Кирил Попов предназначава също голяма част от творбите си за изпълнение от мъжки хор. Това е свързано както с традицията на мъжкото църковно пеене, така и с конкретната творческа практика на композитора като диригент на мъжкия хор при храм „Света Неделя” в миналото и на Свещенническия ортодоксален хор по настоящем. Ето заглавията на някои от тези композиции: „Вкусите и видите”(1999 г.), „Рождественска възхвала”и „Величание на Рождество Христово” ( 2000 г.), „Милость мира”(2002 г.), „Достойно есть”(2003 г.) и други.
3.2. Творби за смесен хор
В този раздел трябва да отбележим най – голям брой български хорови произведения от периода деветдесетте години на двадесетия и първото десетилетие на двадесет и първия век. За хоровите деятели е разбираемо, че произведенията за смесен хор дават по-широки творческо-изразни възможности за композиторите от една страна и са поле за пълноценна изява на изпълнителите от друга.
Ето част от произведенията за смесен хор, реализирани през последните двадесет години.
Александър Танев сътворява през 1991 година произведенията за смесен хор „Отче наш”и „Хоро за хор”, а през 1996 година -„Тебе поем”. През 1993 година композиторът Симеон Пиронков създава кантата за мадригален хор, текст С. Пиронков, през 1995 година Димитър Петков написва „Херувимска песен”
За солист бас и смесен хор е създадена творбата „Отче наш” от композитора Александър Текелиев.
За смесен хор Юлиян Слабаков композира през 1993 година кантата „Либера ме”(вариант) и „Меса”, а в периода 1995-2001 година написва „Литургия на Йоан Златоуст”. През 1994 година Михаил Луканов представя хоров цикъл от 4 песни - „Утрин”, „Пролет”, „По заник” и „Есен”, а през 2001 година написва „Коледна песен”. От 2006 година датират две песни за смесен хор а капела от Любомир Денев: „Викът” и „Евридика”.
В прегледа „Нова българска музика” през 2009 г. прозвучават „Отче наш № 6” от Стоян Бабеков, „Херувимска песен” от Велислав Заимов и „Луди-млади” от Йордан Гошев, поезия Пейо Яворов
През 2010 г. в рамките на същия фестивал се реализират „Вечер” от Артин Потурлян за смесен хор и орган, „Отче наш” от Генчо Генчев, „Безмълвен разказ”- вокализа за хор от Петър Льондев, „Родопска нощ”- композитор Александър Михайлов” стихове Усим Керим, „Първата зора” и „Месецът от висините” - композитор Денислав Томов, стихове Николай Лилиев. Произведението на Велислав Заимов „Херувимска песен” за два четиригласни хора е изпълнено и по-късно в оригиналния по автора състав от два четиригласни хора от Вокален ансамбъл „Бел канто” и смесеният хор на университета в Копенхаген „Панет корет” в залата на Националната музикална академия под диригентството на В. Кисьова.
През 2012 г. своята премиера имат следните нови хорови творби за смесен хор: „Фуга за смесен хор и орган”от Сабин Леви (р. 1970 г.), „Камбанен звън” за смесен хор с камбани с автор Драгомир Ненов (р. 1927 г.), Румен Бальозов (р. 1949), композитор с експерименти в различни композиционни техники, характерни за съвременните музикални течения свободен сериализъм и минимализъм и с естетиката на постмодернизма - „Agnus Dei” с орган и Петър Льондев (р. 1936) - „Тържествен Великденски хорал” с орган, произведение посветено на хоровата диригентка Венета Вичева.
4. Класификация според изпълнителския състав
Произведенията за хор или с участието на хор от края на двадесетия и началото на двадесет и първия век стъпват върху стабилна основа, както и допривнасят нови моменти, свързани с подготовката на композиторите, с новите им творчески идеи и разширеното им познание за музикалното развитие в глобалния свят.
Хоровото творчество на българските композитори винаги се е отличавало с разнообразие на тематиката, с богатство на ритмиката и
хармоничния език, с творческа инвенция, изразителност и емоционални внушения. Съвременните български композитори продължават тенденциите от своите предшественици да създават хорови песни а капела, хорови песни с инструментален съпровод, мюзикъли, опери и по-мащабни творби за хор, солисти и симфоничен оркестър или друг инструментален състав.
4.1. А капелни песни
А капелните песни заемат основен дял в хоровото творчество на българските композитори от края на двадесетия и началото на двадесет и първия век. В тези произведения хоровите състави имат възможност да демонстрират най–пълноценно своите певчески възможности: интониране, строй и ансамбъл, овладяване на хоровите щрихи и динамики, фразировка, точно и ясно произношение на текстовото съдържание както и вокален капацитет ( подразбирай освен овладяване на хоровата творба с добро звукообразуване като висока певческа позиция, също и изграждане в подходящите темброви планове според съдържанието).
Многобройни са произведенията а капела, създадени от български композитори след 1990 г.
Композиторът Велислав Заимов създава забележителни църковни произведения за двоен смесен хор а капела: „Милост мира”(199 4 г.), „Во царствии твоем”(1995 г.), „Святый Боже”(2005 г.) и др.
От Юлиян Слабаков отбелязваме хоров цикъл от 3 песни за женски хор: „Размисъл”, „Лято в Стария Пловдив” и „ Експеримент”, написани през1991 г., „Меса”(1993 г.), „Ave Maria”(1999 г.), „Литургия на Свети Йоан Златоуст”(2001 г.), за мъжки хор „Отче наш”(1994 г.), „Во царствии твоем”(1995 г.), „Pater noster”(1996 г.).
Композиторът Михаил Луканов представя а капелен хоров цикъл от 4 песни: „Утрин”, „Пролет”, „По заник” и „Есен” през 1994 г. и т.н.
Петолиние Кр. Тасков
4.2. Хорови произведения с участието на музикален инструмент
Хоровите произведения с участието на музикален инструмент от разглеждания период заемат съществено място в творчеството на българските композитори. В този раздел съзнателно подчертаваме равностойната функция на музикалния инструмент и хоровите гласове.
И да отбележим непременно, че участието на „акомпаниращия” инструмент (пиано, орган или друг инструмент) не е самоцел, а изпълнява важна роля както за единството и съдържанието на формата, така и за художествената значимост на произведенията, подпомагайки разкриването на авторската идея.
Хорови творби с участието на музикален инструмент създават: Любомир Денев – „ Гората”(1996 г.) за мъжки хор и пиано; Нева Кръстева – „Тебе одеющугося”(1998 г.) за мъжки хор и орган; Румен Бальозов – „Agnus Dei” (2012 г.) за смесен хор и орган, Сабин Леви – „Фуга” за смесен хор и орган; Ивелин Димитров - четири поеми за женски хор и пиано(1990 г.); Александър Текелиев – „Миг” за сопран, женски хор и пиано(1994 г.) и др.
Голяма част от песните предназначени за детски състави са написани също с клавирен съпровод. Например „Не искам сам”(2007 г.) от Драгомир Ненов и „Горско училище” ( 2012 г.) от Стоян Бабеков, за детски хор и пиано.
От анализа на многобройните партитури за хор и музикален инструмент, наблюдаваме следните случаи:
1. Партията на музикалният инструмент е еднакво важен компонент в изграждането на творбата наравно с хора. Тя се отличава със самостоятелност във всяко едно отношение и не възпроизвежда
било то интонации или хармонични комплекси от хоровата партитура. Пример: Партията на пианото в детската песен „Не искам сам” от Драгомир Ненов или звученето на органа в композицията „Вечер”от Артин Потурлян.
2. В цитираната песен „Първата зора” от Денислав Томов наблюдаваме друго взаимодействие: пианото участвува в музикалната тъкан подкрепяйки хора, но в аугментирани акорди , а не елементарно повтаряйки хоровите партии.
4.3. Хорово - симфонични произведения, произведения за хор и инструментален ансамбъл, опери и мюзикъли с участието на хор
4.3.1. Хорово - симфонични и хорово-инструментални творби
В този раздел започваме с един от най-видните представители на композиторската ни школа, творил преди , но и след 1990 година до смъртта си през 1996 година- Иван Спасов. През 1990 година той създава „Български пасион” за сопран, баритон, евангелист, смесен хор и оркестър. Следват „Меса за солисти, хор и оркестър” по каноничен латински текст от 1993 година, „Великденска музика за страданията , смъртта и възкресението на Исус” за сопран, бас-баритон, евангелист, женски хор и орган от 1994 година, „Мизерере” за солисти, женски хор и оркестър от 1995 година и „Отче наш” за два смесени хора и оркестър от същата година.За неговата творческа чистота и чувствителност говорят следните думи, които сам е изрекъл: „.....Ухо наострям да доловя от бездната на вековете – отминали и идващи – чисти, прости звуци, естествени като смъртта и раждането... О музика на сферите! Божествена хармония! Поспри, поспри за миг, да смогна твоите ноти да запиша.....”
В областта на хорово – оркестровата музика от разглеждания период твори също Александър Текелиев - автор на забележителната Симфония- Реквием № 4 от 2003 година с участие на женски народен хор, който изпълнява партия написана като вокализа, вписваща се оригинално и цветно в общата звукова тъкан. Произведението е изградено като тричастен симфоничен цикъл и наименованията на частите му са характерните за траурната меса: „Реквием, „Диес ире” и „Лакримоза”.
Александър Текелиев създава също „Ave Maria” за мъжки хор и струнен оркестър през 1990 година, „Вик” за сопран, женски хор и струнен оркестър през 1995 година по текст на Х. Харалампиев, както и „ Корени” за народен хор и симфоничен оркестър от 1997 година.
През 1990 година Велислав Заимов създава „Реквием” за солисти (сопран, алт, тенор и бас), смесен хор и симфоничен оркестър върху текстове на Новия завет на църковно-славянски език, а през 2005 година композира Симфония № 12 за смесен хор и оркестър по текст „Велик прокимен”.
През 1992-93 година Емил Табаков (р. 1947) композира Реквием за солисти, хор и оркестър, а през 1996 година – Симфония-концертанте за цигулка, вибрафон, маримба, звънци и смесен хор.
Забележително със своя драматизъм и философски размисъл е произведението за симфоничен оркестър и народен хор с наименованието „Фреска”, създадено от Юлия Ценова през 1993 г. по собствен текст и по „оплаквални думи” и „проклятия”, характерни за фолклора в района на село Челопеч. Изграждането на хоровата партия на много места се отличава с полифоничен изказ с натрупване на гласовете, с ритмика, която се доближава до говора, също и с честата смяна на размерите.
Композиторът Румен Байрактаров през 1994 година създава „Библейска оратория” за солисти, смесен хор и симфоничен оркестър.
Хоровият диригент и композитор Алексей Алексиев създава през 1996 година „Коледна песен” – ода за детски хор, симфоничен оркестър и орган, „Балада за деветте” за смесен хор, струнни и ударни, както и „Балада за конницата на Аспарух” за смесен хор, духови, ударни и пиано по текст на Младен Исаев. През 1997 година Кирил Ламбов (р. 1955) написва Псалм 68 за хор и оркестър, а през 2007 създава кантата за хор и оркестър „Господи, чуй думите ми”.
През 1998 се ражда „Безкраят” за мецосопран, баритон, смесен хор и симфоничен оркестър от Артин Потурлян, текст Дж. Леопарди, а през 2000 година изтъкнатият български композитор и диригент Васил Казанджиев сътворява своята Симфония № 4 „Нирвана” за смесен хор и симфоничен оркестър по стихове на П. К. Яворов.
През 1998 година Александър Йосифов (р. 1940 г.) създава ораторията „Към XXI век” за хор, рецитатор, солисти, две клавирни дуа, струнни и ударни.
През 1999 година Лазар Николов композира „Четирите годишни времена”-за оркестър без цигулки и виоли, 2 тромбона, 2 солиращи рояла, смесен хор и солисти вокалисти.
Юлиян Слабаков е създател на „Либера ме” за женски хор и симфоничен оркестър, от 1991 година по литургични текстове; Милко Коларов през 1994 година композира сюита за смесен хор, детски хор и симфоничен оркестър „ Китни гости коледари”.
През 1993 година композиторът Божидар Абрашев създава ораторията „Псалми за царя” за тенор, мъжки хор и оркестър а по-късно през 1999 година композира Литургическа оратория „Свети Иван Рилски Чудотворец.
2008 година е времето на две хорово- оркестрови творби от Георги Арнаудов: „Химни на пролетта” за дамски хор и оркестър и „Страсти по псалми на пророк Давид” за сопран, бас, хор и оркестър.
През 2010 година композиторът Румен Байрактаров създава „Библейска оратория” за бас, смесен хор и симфоничен оркестър
Георги Андреев (р. 1969) композира кантата „Наследството” през 2003 година и Ораторията „Меланхолична красота” в 7 части за солистка, четец, женски фолклорен хор, школуван смесен хор, детски хор и симфоничен оркестър – като второто произведение има премиера в САЩ и е продуцирано от българския хоров диригент Калин Чонев и неговата съпруга. През 2010 година Г. Андреев пише „In memoriam” за народен хор и народен оркестър, а последното му вокално-инструментално произведение е създадено през 2014 година и носи заглавието „Сълза от роза” за смесен хор, народен хор, пиано и ансамбъл от народни инструменти по текст на Скот Кеърнс.
4.3.2. Опери с участието на хор
Съвременния композитор Марин Вълчанов е създател на две камерни опери : „Вяра” за женски хор, детски хор и инструментален ансамбъл от 1995 година и „Надежда” за сопран, женски хор и инструментален ансамбъл, написана през 1997 година.
Юлия Ценова композира през 1996 година „Изкушение”- опера за солисти, камерен хор и оркестър (либрето Павел Герджиков по Елин Пелин)
4.3.3. Мюзикъли
Оскобено активен в тази насока е Димитър Костанцалиев ( композитор с първа награда от международния детски фестивал „Verdinote”- Италия през 1998 и 1999 година, с първа награда за композиция от фестивала „Детски рай”, София - 1999, носител на Специалната награда на Съюза на българските композитори) създател на мюзикълите „Котаракът с чизми”(1992 г.), „В царството на буквите”(2005 г.) „ Денят на прошката”(2011 г.) и много други.
Композиторът Юлиян Слабаков (р. 1957 г.) също твори активно в областта на мюзикъла. Известни са творбите му „Добро утро, лека нощ” по Д. Бисет от 1992 г., „Принцесата и свинарят”по либрето на П.Панчев от1996 г., „Снежанка и седемте джуджета”- либрето автора и Караславов ,композиран през1997 г., „Бременските музиканти” по собствено либрето , от 1998 г. и „Дядо Коледа е тук”от 2003 година
Горепосочените произведения са отправени към детската аудитория и със своята мелодичност и занимателни сюжети приобщават към света на музиката най-малките слушатели.
Произведенията за хор и с участието на хор, създадени от българските композитори след 1990 година заемат важно място в тяхното творчество. Това са произведения различни по тематика, стил, изпълнителски състав и функции. Те отразяват многообразието в съвременното битие на обществото ни и духовните вълнения на епохата от една страна, а от друга погледа на твореца- композитор в една изменчива и трудна за културното развитие среда.